четвъртък, 13 септември 2012 г.

Животът на Буда

За съжаление за съвременния човек името Буда се асоциира с култовата статуетка или със старинни митове. Някои смятат будизма за древно учение, което е съществувало само заради манталитета на хората от миналите времена. Но ако разгледаме учението на Буда внимателно, то ще видим, че в неговата основа лежи идеята за прекратяване на страданията, а самото страдание не е нито древно, нито ново. Напротив, то е зло, което преследва човека вечно. И това неизбежно страдание ни сближава с тези, които следват думите на Просветления.

В историята на мистиката случаят Буда няма аналози по яснота, мекота, любов и искрени думи, звучащи в неговите послания. В древността мистическото послание не е било просто литературно произведение или плод на теоретически разсъждения, които после се огласявали. Посланието на Буда се е родило като резултат от дълга практика в търсенето на това, което би могло да облекчи човешките страдания. Дълбоки размишления водят до съвършенството на будисткото учение.



Ако погледнем назад във времето, ние ще видим брилянтния принц  Сиддхартхи Гаутаму в двора на неговия баща - царя. В разпореждане на  Сиддхартхи били несметни богатства, достъпни са били всевъзможни наслади и развлечения, но неговото сърце тревожел един въпрос - за смисъла на живота. 

Независимо от усилията на бащата да отвлече сина си от мистическите разсъждения, Боговете, съгласно легендата се разпоредили така, че принцът дълбоко осъзнал в какво направление трябва да поеме неговият живот.

Веднъж, разхождайки се по цъфтящите кралски градини, той срещнал старик, болен, а след това видял мъртвец. Не било възможно да се опише скръбта, която го обзела, когато узнал, че нито един човек не може да избяга от тези три велики беди - старостта, болестта и смъртта. От този момент вече нищо не можело да го развлече, защото той постоянно мислел : "Как можем да се веселим и да се наслаждаваме на живота, когато около нас толкова хора остаряват, боледуват и умират?"

С този въпрос в сърцето той тайно напуснал бащиния си дворец, малко след раждането на сина му,  и започнал да води живот на отшелник, като искал да провери ще бъде ли в състояние да прогони преследващите го сенки.

Напразно питал Сиддхартха съвета на великите Учители по неговото време в търсене на въжделения отговор. Напразно се подлагал на телесни лишения. Единственият резултат било крайно изтощение. Спасението му дошло от неочаквано място  - дъщеря на пастир скромно предложила на Сиддхартха лечебна храна, която възстановила силите му. В този момент той разбрал, че крайностите не могат да бъдат полезни : нито прекалените ограничения, нито прекалените наслаждения не водят към Освобождението. Само един среден път се съгласува с пътя на Закона.

Така укрепвайки духом под сянката на дървото или Дървото на Мъдростта, той получил Просветление, което завинаги го освободило от робството на раждането, старостта, болестта и смъртта.

Целият този накратко описан процес в същността си е толкова грандиозен и велик, че се изплъзва от човешкия ум. Да се достигне Просветление - означава да се превъзмогне човешкия етап на еволюцията. Да се достигне Нирвана, Освобождение - означава да започне да се различава в далечината Вечността.


Западният човек си представя Нирвана като "небитие", като пустота, в която няма нищо. Но всъщност Нирвана означава само край на съществуването на личността, на материята, на външните и конкретни процеси и възнесение в тази сфера, откъдето са произлезли човешките души.

Един от капаните, пречещи на освобождението на човека - това е неговото чувство на отделеност, убеденост в неговата обособеност и независимост, неспособност да усеща себе си като съставна част от хармоничното Цяло. Естествено този, който е доволен от своята роля на "част", няма да се стреми към превръщане в Цялото, към достигане на Нирвана.

Тук трябва да поясним неправилната представа, която се приписва на будизма. Когато Буда казва " не-аз", той няма предвид унищожение на същността на човека, не се явява и отражение на фаталния скептицизъм. Напротив, той е търсел път за избавяне от страданията, преодоляване от човека на неговото лично "аз", което несъмнено ограничава възможностите на душата.

Съществува Път, водещ към освобождението. Буда го намерил, когато разбрал Четирите Благородни истини, истини, които съдържат в себе си Благородния Осмичен Път.

Първата от Четирите Благородни Истини говори за страданието. Несъмнено целия живот на човека от самото раждане поражда страдание, но нищо не е способно да засегне висшата Същност, ако тя не е заключена в материята.

Втората Благородна Истина говори за причините за страданието. Причината за страданието се корени в това, че човек приема илюзията за действителност и се стреми да се сдобие с вещи, на които е съдено да изчезнат, опитва се да ги задържи и да ги съхрани. Страданието възниква от това, че всички сили на човека са отправени към изменчивия свят, където нищо не е вечно, където всичко изчезва, освен може би самите ние, съзерцаващи в тиха печал как времето като пясък изтича между пръстите ни.

Третата Благородна Истина говори за прекратяване на страданията. Когато жаждата за живот, която ни е присъща, се насочи към нашия висш "аз", страданието се прекратява. Колкото повече ние желаем, толкова повече работим заради  възнаграждението, и толкова повече карма се натрупва върху нас. Тази карма ни заставя отново и отново да започваме отначало, докато не дойде момента, когато раберем, как да спрем това колело с помощта на Правилното действие, извършвано в пълно безпристрастие и в пълно съгласие със Закона.

Четвъртата Благородна Истина говори за пътя, който води към прекратяване на страданието. Той се нарича Благороден Осмичен Път и се състои от :

правилно разбиране,

правилна решимост,


правилни думи, 


правилно действие,

правилни средства за съществуване,

правилни усилия,

правилна памет,

правилно съсредоточаване.
 


Да поразсъждаваме над това, което предлага Благородният Осмичен Път. Може да ни се струва, че той се състои от странни нравствени правила, които не подхождат на нашата действителност. Но този Път не е свързан нито с временното в човека, нито с морала като обичай. Този Път води човека към най-доброто в него самия, към освобождаване от властта на Времето, към по-дълго безсмъртие. Затова когато ние се докосваме с толкова трансцендентно и излизащо от временните граници учение, е необходимо сами да преодолеем натиска, който ни оказва настоящето, за да уловим това, което не е нито древно, нито ново, а е просто вечно. Ние не говорим нито за сектанство, нито за конкретни религиозни идеи, ние говорим за това, което се отнася към Битието. А битието не се ограничава в рамките на представите, възникващи в едно или друго време.

източник : http://subscribe.ru/

Няма коментари:

Публикуване на коментар