петък, 20 март 2009 г.

Свидетелства за гибелта на Атлантида

Терра инкогнито - това била Атлантида до скоро. И нищо, освен казаното в дълбока древност за нея, не било известно. Сега положението започна да се променя: специалистите признаха автентичността на древната книга, посветена на удивителните страни в зората на цивилизацията. Сред тях е и Атлантида. А екстрасенсите приели от ноосферата съобщения, косвено потвърждаващи сведенията на тази книга. Остава всичко това да се разбере и приеме.

Още през 1969 година в библиотеката на Леварден, административен център на провинция Фризландия , намираща се в северна Холандия, се появила старинна ръкопис. Около нея се разгорели яростни спорове. В ръкописа се съобщавало, че записите се отнасят към времената на атлантите, а написани били от неизвестен автор 3449 години след ужасната катастрофа и потъването на Атлантида. Но по данните от Платон, античен философ, писал за Атлантида, катастрофата се случила много отдавна - в десетото хилядолетия преди нашата ера. Получава се, че древната книга е писана около 7000-8000 години преди нашата ера и в този случай тя е с хилядолетия по-стара от всички известни на науката писмени паметници от миналото. Съществувала ли е толкова отдавна писменост? Неотдавна на този въпрос се отговаряше отрицателно. Докато професорът от Миланския университет Радивое Пешич, югославянин по произход, не намерил на стръмните брегове на Дунав писмени знаци, приличащи на етруските. Като изследвал находките на археолозите от този район, той съставил най-древната азбука в света от 48 знака.

Неговата работа взривила научните среди. Получило се, че книгата от Фризландия действително е могла да бъде написана много отдавна. И това веднага премества в трудно представимо далечно минало не само източниците на писменост, но и първите стъпала от стълбата на нашата цивилизация.

Още по-голямо изумление предизвикват съобщенията в книгата за океански плавания на кораби, за търговия между континентите, за известни капитани, ходили до Атлантида и обратно. Всичко това - хилядолетия по-рано от появяването на най-примитивните лодки.

Ето какво съобщава книгата за катастрофата:

"През цялото лято Слънцето се криеше зад гъсти облаци, като че ли то повече не искаше да гледа към Земята. На Земята цареше тишина, влажна мъгла, сякаш мокро платно беше надвиснало над жилищата и нивите. Въздухът беше тежък и гнетящ, и хората не знаеха радост и веселие. Тогава и започна земетресението, като че ли предвещаваше края на света. Планините избухнаха в пламъци - някои пропаднаха в земята, а други се издигнаха по-високо.

Страната, която мореплавателите наричат Атлан изчезна, а разбеснелите се вълни толкова високо се повдигаха над планините, че тези, които се спасиха от огъня, бяха погълнати от морската бездна. Земята гореше не само в страната Финда, но и в Твискланд. Горите пламтяха, а когато вятърът духаше оттам, цялата страна се покриваше с пепел. Реките измениха своето русло, в техните устия се образуваха нови острови от пясък и наноси. Това продължи три години..."

Трудно е да се разбере за какви страни, освен Атлантида се говори в книгата. Някои атлантолози смятат Твискланд за Германия. Но германците дошли в Европа от Азия, за което има съхранени писмени източници - и дошли в доста по-късно време от написването на книгата, когато никой вече не говорел за гибелта на Атлантида. Възможно е следното заключение: Германия се е намирала тогава на друго място. Но тогава и жителите на Фризландия (фризи) следва да са били на друго място. Те дошли на територията на днешна Холандия от Фригия. А Фригия се намирала в Мала Азия. За това говорят археологически находки. И не само те. Ето загадъчна фраза от книгата:

"Много страни изчезнали под водата, появили се нови континенти, в Твискланд били унищожени половината гори, народа на Финда се заселил на безлюдни земи, а местните жители били или изтребени, или взети в робство."

Възможно е книгата да съобщава за глобалното преселение на народите след бедствието. Но от ръкописа са останали само фрагменти. Не е изключено, че пълният вариант на книгата, ако бъде намерен някога, ще може да даде сведения за първата родина на много народи, включително и за фризите. Да отбележим нелогичността на неизвестния автор на книгата. Той говори за безлюдни земи, на които се заселил народа на Финда, а в същото време - за вземане в робство или за изтребване на местното население.Възможно е тази логическа грешка да са допуснали преписвачите на книгата, а не самият автор. А че книгата е била преписвана, това не подлежи на съмнение.

Странни имена се срещат в тази книга. Например Нееф-Туна. Това е командващ на флотилия. От неговата флотилия се отделили кораби, под командването на капитан с име Инка. Инка тръгнал към западната част на океана. Там той се надявал да намери непотопени части от страната Атлан. Моряците даже мечтаели да се заселят там. С какво е могла да ги привлече тази страна? Вероятно с нейните чудеса,  Атлантида е била център на света.
Името Нееф-Туна извиква в паметта лика на древния бог на морето Нептун. Римляните не случайно са го почитали. В книгата направо се говори, че Нееф-Туна отправил своите кораби в Средно (вероятно Средиземно) море - след като Инка тръгнал на запад към потъналата земя. Може да се допусне, че древният капитан е бил обожествен именно тук в Средиземноморските страни. Други атлантолози говорят и за обожествяване на Инка, който би могъл да предаде своето име като основател на цивилизацията на инките, неизвестно откъде дошли в Америка.

http://primeinfo.net.ru

Няма коментари:

Публикуване на коментар